26 jul 2024, 13:49

Знаци

  Poesía
389 0 2

ЗНАЦИ

 

... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –

морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,

и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,

и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин,

спасителчето търка с едра шкурка чадъра от проклетата ръжда,

 

върху брезента весело тупуркат невидимите лимки на дъжда,

изчезна продавачът на мамули – и фокусникът нейде се смота,

какво че още чехли тътри юлий, когато тук приижда есента? –

зад дюните – разхвърляни матраци, и аз ще хлътна с дрипавия дъжд.

Написах ви неясните си знаци по плажа с малка клечка от камъш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...