Jul 26, 2024, 1:49 PM

Знаци

  Poetry
400 0 2

ЗНАЦИ

 

... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –

морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,

и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,

и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин,

спасителчето търка с едра шкурка чадъра от проклетата ръжда,

 

върху брезента весело тупуркат невидимите лимки на дъжда,

изчезна продавачът на мамули – и фокусникът нейде се смота,

какво че още чехли тътри юлий, когато тук приижда есента? –

зад дюните – разхвърляни матраци, и аз ще хлътна с дрипавия дъжд.

Написах ви неясните си знаци по плажа с малка клечка от камъш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...