4 jun 2010, 22:47

Знаем

  Poesía
1K 0 2

Знаеш. Зная и аз.
Любов невъзможна е нашата.

Боли те. И мен ме боли.
Плачеш, но защо? Нима сълзите ще
ни съберат някога в едно?

Искам те. Знаеш го.

Знаеш, че за мен си повече

от съвършен.

Знаеш как искам те, но
знаеш - невъзможно е да си с мен.
Знаеш,

готова съм да страдам с тебе,
да плащам твойте грехове,

да бъда с тебе, лишавайки се от всичко
друго, не, не и от твоите ръце.
Искам да рискувам, но не мога,
достатъчни са раните в моето сърце,
ако и този път не успея, то ще се
раздели на две.

Ще чакам любовта ни
да отмине,

ще се кача на следващия влак,
но тайно в мен ще се надявам някога
да бъда с тебе пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...