2 abr 2013, 21:16

Знаеш ми адреса

1.2K 0 2

Забравих си жилетката у вас

и онзи, шарения шал.

Забравих си целувките, надеждите и думите -

ей ги там, във въздуха висят си още.

Забравих си мечтите и копнежите -

кротко на възглавницата ти лежат си.

Сърцето ми търкаля се на пода стъпкано, 

забравих го и него на излизане.

Забравих си въодушевлението, съня -

с тихи стъпки бродят покрай теб, да не би да те събудят.

Забравих си и щастието, там, на нощното шкафче.

Моля те, прати ми всичко,

поне жилетката ми... ако може.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...