Знаеш ми адреса
Забравих си жилетката у вас
и онзи, шарения шал.
Забравих си целувките, надеждите и думите -
ей ги там, във въздуха висят си още.
Забравих си мечтите и копнежите -
кротко на възглавницата ти лежат си.
Сърцето ми търкаля се на пода стъпкано,
забравих го и него на излизане.
Забравих си въодушевлението, съня -
с тихи стъпки бродят покрай теб, да не би да те събудят.
Забравих си и щастието, там, на нощното шкафче.
Моля те, прати ми всичко,
поне жилетката ми... ако може.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
