2 апр. 2013 г., 21:16

Знаеш ми адреса

1.2K 0 2

Забравих си жилетката у вас

и онзи, шарения шал.

Забравих си целувките, надеждите и думите -

ей ги там, във въздуха висят си още.

Забравих си мечтите и копнежите -

кротко на възглавницата ти лежат си.

Сърцето ми търкаля се на пода стъпкано, 

забравих го и него на излизане.

Забравих си въодушевлението, съня -

с тихи стъпки бродят покрай теб, да не би да те събудят.

Забравих си и щастието, там, на нощното шкафче.

Моля те, прати ми всичко,

поне жилетката ми... ако може.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доротея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...