2 апр. 2013 г., 21:16

Знаеш ми адреса

1.2K 0 2

Забравих си жилетката у вас

и онзи, шарения шал.

Забравих си целувките, надеждите и думите -

ей ги там, във въздуха висят си още.

Забравих си мечтите и копнежите -

кротко на възглавницата ти лежат си.

Сърцето ми търкаля се на пода стъпкано, 

забравих го и него на излизане.

Забравих си въодушевлението, съня -

с тихи стъпки бродят покрай теб, да не би да те събудят.

Забравих си и щастието, там, на нощното шкафче.

Моля те, прати ми всичко,

поне жилетката ми... ако може.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доротея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...