ЗНАЕТЕ ЛИ КАК

О, знаете ли, как душата се пие

глътка, по глътка от чашата свята...

от болка безконечна как глухо вие...

и пак пълна остава... но уплашена...?

Знаете ли, как се къса от душата

подло парче, по парче - все кървави,

крокодили сякаш стръвно я размятат...

и пак цяла е... дори не се ощърби?

Знаете ли, как тяло бавно се топи

от болката впита дълбоко в душата,

как клетка, по клетка тихо се руши

човекът, с кал създаден от земята?

Знаете ли, как Любовта светове гради

с мечти и светла Божествена промисъл

и как може всичко в мрак да потопи...?

Господи, прости! Да отговоря... не мога.

31 05 2019