О, знаете ли, как душата се пие
глътка, по глътка от чашата свята...
от болка безконечна как глухо вие...
и пак пълна остава... но уплашена...?
Знаете ли, как се къса от душата
подло парче, по парче - все кървави,
крокодили сякаш стръвно я размятат...
и пак цяла е... дори не се ощърби?
Знаете ли, как тяло бавно се топи
от болката впита дълбоко в душата,
как клетка, по клетка тихо се руши
човекът, с кал създаден от земята?
Знаете ли, как Любовта светове гради
с мечти и светла Божествена промисъл
и как може всичко в мрак да потопи...?
Господи, прости! Да отговоря... не мога.
31 05 2019
© Надежда Борисова Все права защищены