Знай

Икономов (Георги)
3 9

21 feb 2017, 16:00

Poesía » Filosófica

697 0 3

Грапав е езикът ми, нали?

Думите не галят, не целуват.

Но дори от тях да те боли,

те за тебе знай, че съществуват!

Празни няма да ги пусна вън.

Думите излишни ще отстрелям.

Само тези с най-кристален звън

аз за тебе знай, че ще намеря.

Само тези, дето като ек

ще гърмят, ще къртят небесата.

Тези, дето нужни са – човек

да лети на птиците с крилата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-11-01T15:09:12+02:00

Хареса ми стихът ти, Георги! Съдържателен и прецизен. Поздрави!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-21T21:50:07+02:00

Абсолютно, горчивата истина!Различно стихо,харесах!
djudjii (Жанет Велкова)

2017-02-21T16:34:30+02:00

Щях да пиша "проклето, ей", но само ще си го помисля, че не знам още как би се приело тук
Пред галещата лъжа избирам болящата истина.
Харесвам такова звучене!