21 февр. 2017 г., 16:00

Знай

980 0 3

Грапав е езикът ми, нали?

Думите не галят, не целуват.

Но дори от тях да те боли,

те за тебе знай, че съществуват!

 

Празни няма да ги пусна вън.

Думите излишни ще отстрелям.

Само тези с най-кристален звън

аз за тебе знай, че ще намеря.

 

Само тези, дето като ек

ще гърмят, ще къртят небесата.

Тези, дето нужни са – човек

да лети на птиците с крилата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми стихът ти, Георги! Съдържателен и прецизен. Поздрави!
  • Абсолютно, горчивата истина!Различно стихо,харесах!
  • Щях да пиша "проклето, ей", но само ще си го помисля, че не знам още как би се приело тук
    Пред галещата лъжа избирам болящата истина.
    Харесвам такова звучене!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...