Икономов (Георги)
3 9
21 февр. 2017 г., 16:00

Знай 

  Поэзия » Философская
548 0 3

Грапав е езикът ми, нали?

Думите не галят, не целуват.

Но дори от тях да те боли,

те за тебе знай, че съществуват!

 

Празни няма да ги пусна вън.

Думите излишни ще отстрелям.

Само тези с най-кристален звън

аз за тебе знай, че ще намеря.

 

Само тези, дето като ек

ще гърмят, ще къртят небесата.

Тези, дето нужни са – човек

да лети на птиците с крилата.

© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми стихът ти, Георги! Съдържателен и прецизен. Поздрави!
  • Абсолютно, горчивата истина!Различно стихо,харесах!
  • Щях да пиша "проклето, ей", но само ще си го помисля, че не знам още как би се приело тук
    Пред галещата лъжа избирам болящата истина.
    Харесвам такова звучене!
Предложения
: ??:??