21.02.2017 г., 16:00

Знай

979 0 3

Грапав е езикът ми, нали?

Думите не галят, не целуват.

Но дори от тях да те боли,

те за тебе знай, че съществуват!

 

Празни няма да ги пусна вън.

Думите излишни ще отстрелям.

Само тези с най-кристален звън

аз за тебе знай, че ще намеря.

 

Само тези, дето като ек

ще гърмят, ще къртят небесата.

Тези, дето нужни са – човек

да лети на птиците с крилата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми стихът ти, Георги! Съдържателен и прецизен. Поздрави!
  • Абсолютно, горчивата истина!Различно стихо,харесах!
  • Щях да пиша "проклето, ей", но само ще си го помисля, че не знам още как би се приело тук
    Пред галещата лъжа избирам болящата истина.
    Харесвам такова звучене!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...