Икономов (Георги)
3 9
21.02.2017 г., 16:00 ч.

Знай 

  Поезия » Философска
677 0 3

Грапав е езикът ми, нали?

Думите не галят, не целуват.

Но дори от тях да те боли,

те за тебе знай, че съществуват!

 

Празни няма да ги пусна вън.

Думите излишни ще отстрелям.

Само тези с най-кристален звън

аз за тебе знай, че ще намеря.

 

Само тези, дето като ек

ще гърмят, ще къртят небесата.

Тези, дето нужни са – човек

да лети на птиците с крилата.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стихът ти, Георги! Съдържателен и прецизен. Поздрави!
  • Абсолютно, горчивата истина!Различно стихо,харесах!
  • Щях да пиша "проклето, ей", но само ще си го помисля, че не знам още как би се приело тук
    Пред галещата лъжа избирам болящата истина.
    Харесвам такова звучене!
Предложения
: ??:??