21 oct 2009, 12:58

Знак, че ни е имало

  Poesía
1K 0 13

 

 

 

                             ЗНАК,  ЧЕ НИ Е ИМАЛО...

 

 

 

 

 

 

                            Трупаме вещи, лъскави съдове.

                            Мъкнем ревниво полезни неща.

                            Тежки, претежки диплим чеизи.

                            И в раклите с тях се зазиждаме.

                            Спуснати щори в тъмното тулят

                            пориви, жажда, терзания, страх...

                            Крепости вдигаме.

                            В стените им вграждаме

                            като жертвени сенки свойте съдби.

                            Огради високи, капани разчекнати

                            навред сме поставили -

                            мечтите ни вардят.

                            Тече ли животът -

                            през ключалки се взираме.

                            А той си тече. А той си тече...

                            Остава ли време, остават ли сили,

                            в хамбарите място остава ли?

                            За цвете,

                                     тревога,

                                               дъждовна дъга.

                           За приказка детска,

                                                      приятел,

                                                                звезда...

                           С толкоз имàне зад яките зъбери,

                           какво ли времето от нас ще запази?

                           Песничка някаква,

                                                     роман

                                                            или стих.

                          Сграда. Лекарство. Машина. Чешма.

                          Затуй, че сме били,

                          че на света ни е имало -

                          трябва знак да оставим.

                          Чуйте - трябва Знак да оставим...

 

 

 

                                                                Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

                         1999 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Дора, Петя, Велислава, Виолета, Светла, Подагр..., Силви,
    Нечарм, Таня, Теди, Ангел, Юлия.
    Признателен съм!
  • Харесах!
  • Страхотно си го написал!
    Лошото е, че всичко това го знаем и бързо забравяме.
    Много е хубаво.
  • " Остава ли време, остават ли сили,
    в хамбарите място остава ли?
    За цвете,
    тревога,
    дъждовна дъга."
    ОСТАВА!!!

  • "Нямам постоянно местожителство
    и не искам да имам
    защото се плаща от властта на вещите,
    от неподвижния хоризонт на прозореца
    и от хората с неподвижни хоризонти..." - Стефан Цанев.

    Раздвижил си хоризонта. Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...