VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103

21 oct 2009, 12:58

Знак, че ни е имало

Poesía

998 0 13

ЗНАК, ЧЕ НИ Е ИМАЛО...

Трупаме вещи, лъскави съдове.

Мъкнем ревниво полезни неща.

Тежки, претежки диплим чеизи.

И в раклите с тях се зазиждаме.

Спуснати щори в тъмното тулят

пориви, жажда, терзания, страх...

Крепости вдигаме.

В стените им вграждаме

като жертвени сенки свойте съдби.

Огради високи, капани разчекнати

навред сме поставили -

мечтите ни вардят.

Тече ли животът -

през ключалки се взираме.

А той си тече. А той си тече...

Остава ли време, остават ли сили,

в хамбарите място остава ли?

За цвете,

тревога,

дъждовна дъга.

За приказка детска,

приятел,

звезда...

С толкоз имàне зад яките зъбери,

какво ли времето от нас ще запази?

Песничка някаква,

роман

или стих.

Сграда. Лекарство. Машина. Чешма.

Затуй, че сме били,

че на света ни е имало -

трябва знак да оставим.

Чуйте - трябва Знак да оставим...

Виктор БОРДЖИЕВ

1999 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Благодаря ви, Дора, Петя, Велислава, Виолета, Светла, Подагр..., Силви,
Нечарм, Таня, Теди, Ангел, Юлия.
Признателен съм!

2009-11-13T11:09:00+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Харесах!

2009-10-27T21:52:53+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Страхотно си го написал!
Лошото е, че всичко това го знаем и бързо забравяме.
Много е хубаво.

2009-10-27T13:59:08+02:00
Thistle (Теди Савчева)

" Остава ли време, остават ли сили,
в хамбарите място остава ли?
За цвете,
тревога,
дъждовна дъга."
ОСТАВА!!!

2009-10-26T16:03:10+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

"Нямам постоянно местожителство
и не искам да имам
защото се плаща от властта на вещите,
от неподвижния хоризонт на прозореца
и от хората с неподвижни хоризонти..." - Стефан Цанев.

Раздвижил си хоризонта. Поздрави!

2009-10-25T22:24:23+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0