Знак, че ни е имало
ЗНАК, ЧЕ НИ Е ИМАЛО...
Трупаме вещи, лъскави съдове.
Мъкнем ревниво полезни неща.
Тежки, претежки диплим чеизи.
И в раклите с тях се зазиждаме.
Спуснати щори в тъмното тулят
пориви, жажда, терзания, страх...
Крепости вдигаме.
В стените им вграждаме
като жертвени сенки свойте съдби.
Огради високи, капани разчекнати
навред сме поставили -
мечтите ни вардят.
Тече ли животът -
през ключалки се взираме.
А той си тече. А той си тече...
Остава ли време, остават ли сили,
в хамбарите място остава ли?
За цвете,
тревога,
дъждовна дъга.
За приказка детска,
приятел,
звезда...
С толкоз имàне зад яките зъбери,
какво ли времето от нас ще запази?
Песничка някаква,
роман
или стих.
Сграда. Лекарство. Машина. Чешма.
Затуй, че сме били,
че на света ни е имало -
трябва знак да оставим.
Чуйте - трябва Знак да оставим...
Виктор БОРДЖИЕВ
1999 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados
