VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103

Oct 21, 2009, 12:58 PM

Знак, че ни е имало

Poetry

997 0 13

ЗНАК, ЧЕ НИ Е ИМАЛО...

Трупаме вещи, лъскави съдове.

Мъкнем ревниво полезни неща.

Тежки, претежки диплим чеизи.

И в раклите с тях се зазиждаме.

Спуснати щори в тъмното тулят

пориви, жажда, терзания, страх...

Крепости вдигаме.

В стените им вграждаме

като жертвени сенки свойте съдби.

Огради високи, капани разчекнати

навред сме поставили -

мечтите ни вардят.

Тече ли животът -

през ключалки се взираме.

А той си тече. А той си тече...

Остава ли време, остават ли сили,

в хамбарите място остава ли?

За цвете,

тревога,

дъждовна дъга.

За приказка детска,

приятел,

звезда...

С толкоз имàне зад яките зъбери,

какво ли времето от нас ще запази?

Песничка някаква,

роман

или стих.

Сграда. Лекарство. Машина. Чешма.

Затуй, че сме били,

че на света ни е имало -

трябва знак да оставим.

Чуйте - трябва Знак да оставим...

Виктор БОРДЖИЕВ

1999 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Благодаря ви, Дора, Петя, Велислава, Виолета, Светла, Подагр..., Силви,
Нечарм, Таня, Теди, Ангел, Юлия.
Признателен съм!

2009-11-13T11:09:00+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Харесах!

2009-10-27T21:52:53+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Страхотно си го написал!
Лошото е, че всичко това го знаем и бързо забравяме.
Много е хубаво.

2009-10-27T13:59:08+02:00
Thistle (Теди Савчева)

" Остава ли време, остават ли сили,
в хамбарите място остава ли?
За цвете,
тревога,
дъждовна дъга."
ОСТАВА!!!

2009-10-26T16:03:10+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

"Нямам постоянно местожителство
и не искам да имам
защото се плаща от властта на вещите,
от неподвижния хоризонт на прозореца
и от хората с неподвижни хоризонти..." - Стефан Цанев.

Раздвижил си хоризонта. Поздрави!

2009-10-25T22:24:23+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9