VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
103 2942
Oct 21, 2009, 12:58 PM

Знак, че ни е имало 

  Poetry
857 0 13

 

 

 

                             ЗНАК,  ЧЕ НИ Е ИМАЛО...

 

 

 

 

 

 

                            Трупаме вещи, лъскави съдове.

                            Мъкнем ревниво полезни неща.

                            Тежки, претежки диплим чеизи.

                            И в раклите с тях се зазиждаме.

                            Спуснати щори в тъмното тулят

                            пориви, жажда, терзания, страх...

                            Крепости вдигаме.

                            В стените им вграждаме

                            като жертвени сенки свойте съдби.

                            Огради високи, капани разчекнати

                            навред сме поставили -

                            мечтите ни вардят.

                            Тече ли животът -

                            през ключалки се взираме.

                            А той си тече. А той си тече...

                            Остава ли време, остават ли сили,

                            в хамбарите място остава ли?

                            За цвете,

                                     тревога,

                                               дъждовна дъга.

                           За приказка детска,

                                                      приятел,

                                                                звезда...

                           С толкоз имàне зад яките зъбери,

                           какво ли времето от нас ще запази?

                           Песничка някаква,

                                                     роман

                                                            или стих.

                          Сграда. Лекарство. Машина. Чешма.

                          Затуй, че сме били,

                          че на света ни е имало -

                          трябва знак да оставим.

                          Чуйте - трябва Знак да оставим...

 

 

 

                                                                Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

                         1999 г.

 

 

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Дора, Петя, Велислава, Виолета, Светла, Подагр..., Силви,
    Нечарм, Таня, Теди, Ангел, Юлия.
    Признателен съм!
  • Харесах!
  • Страхотно си го написал!
    Лошото е, че всичко това го знаем и бързо забравяме.
    Много е хубаво.
  • " Остава ли време, остават ли сили,
    в хамбарите място остава ли?
    За цвете,
    тревога,
    дъждовна дъга."
    ОСТАВА!!!

  • "Нямам постоянно местожителство
    и не искам да имам
    защото се плаща от властта на вещите,
    от неподвижния хоризонт на прозореца
    и от хората с неподвижни хоризонти..." - Стефан Цанев.

    Раздвижил си хоризонта. Поздрави!
  • Колко рядко има нещо на което да обърна внимание по този начин. Да ми хареса идеята и изпълнението да е интересно, не от тези лесните с подредена рима, ред за ред... Благодаря!
  • много рядко в този сайт има нещо, заслужаващо внимание.
    радвам се, че попаднах на това. (:

    поне него си оставил след себе си. (;
  • Хареса ми!
  • Да трябва!
  • Хуава поезия и вечната тема-след нас...Wali./Виолета Томова/
  • Трябва да се намерим. Иначе, защо сме живяли? Беше ми приятно да те "открия". С уважение, В.
  • Дали сред вещите ще намерим себе си...
  • благодаря!
Random works
: ??:??