21 окт. 2009 г., 12:58

Знак, че ни е имало

1K 0 13

 

 

 

                             ЗНАК,  ЧЕ НИ Е ИМАЛО...

 

 

 

 

 

 

                            Трупаме вещи, лъскави съдове.

                            Мъкнем ревниво полезни неща.

                            Тежки, претежки диплим чеизи.

                            И в раклите с тях се зазиждаме.

                            Спуснати щори в тъмното тулят

                            пориви, жажда, терзания, страх...

                            Крепости вдигаме.

                            В стените им вграждаме

                            като жертвени сенки свойте съдби.

                            Огради високи, капани разчекнати

                            навред сме поставили -

                            мечтите ни вардят.

                            Тече ли животът -

                            през ключалки се взираме.

                            А той си тече. А той си тече...

                            Остава ли време, остават ли сили,

                            в хамбарите място остава ли?

                            За цвете,

                                     тревога,

                                               дъждовна дъга.

                           За приказка детска,

                                                      приятел,

                                                                звезда...

                           С толкоз имàне зад яките зъбери,

                           какво ли времето от нас ще запази?

                           Песничка някаква,

                                                     роман

                                                            или стих.

                          Сграда. Лекарство. Машина. Чешма.

                          Затуй, че сме били,

                          че на света ни е имало -

                          трябва знак да оставим.

                          Чуйте - трябва Знак да оставим...

 

 

 

                                                                Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

                         1999 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Дора, Петя, Велислава, Виолета, Светла, Подагр..., Силви,
    Нечарм, Таня, Теди, Ангел, Юлия.
    Признателен съм!
  • Харесах!
  • Страхотно си го написал!
    Лошото е, че всичко това го знаем и бързо забравяме.
    Много е хубаво.
  • " Остава ли време, остават ли сили,
    в хамбарите място остава ли?
    За цвете,
    тревога,
    дъждовна дъга."
    ОСТАВА!!!

  • "Нямам постоянно местожителство
    и не искам да имам
    защото се плаща от властта на вещите,
    от неподвижния хоризонт на прозореца
    и от хората с неподвижни хоризонти..." - Стефан Цанев.

    Раздвижил си хоризонта. Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...