20 jul 2006, 17:46

/знам/

Poesía

1.2K 0 1

/знам/

Прощален вик.
Надгробен камък.
Уж дума само,
а всъщност цял роман.

Живот.
Сърцето си потрупваш със измама.
Обръщаш гръб,
а все вървиш насам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dangon (Ия)

харесва ми. звучи дръзко и ми напомня заклинание: дори и да не вярваш, създава тръпката, че е много вероятно да се сбъдне "предвещаното зло" много изсилих нещата, но наистина е оригинално и като идея и като рима ми харесва 6+/6
поздрави!

2006-07-20T18:02:58+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0