/знам/
/знам/
Прощален вик.
Надгробен камък.
Уж дума само,
а всъщност цял роман.
Живот.
Сърцето си потрупваш със измама.
Обръщаш гръб,
а все вървиш насам.
© Огрян Орешников All rights reserved.
Jul 20, 2006, 5:46 PM
Comments
Comments
-
харесва ми. звучи дръзко и ми напомня заклинание: дори и да не вярваш, създава тръпката, че е много вероятно да се сбъдне "предвещаното зло"
много изсилих нещата, но наистина е оригинално и като идея и като рима ми харесва 6+/6
поздрави!
Editor's choice
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
