20 июл. 2006 г., 17:46

/знам/

1.2K 0 1



/знам/

Прощален вик.
Надгробен камък.
Уж дума само,
а всъщност цял роман.

Живот.
Сърцето си потрупваш със измама.
Обръщаш гръб,
а все вървиш насам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огрян Орешников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми. звучи дръзко и ми напомня заклинание: дори и да не вярваш, създава тръпката, че е много вероятно да се сбъдне "предвещаното зло" много изсилих нещата, но наистина е оригинално и като идея и като рима ми харесва 6+/6
    поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...