Знам
Морето е пенливо като бира.
Два гларуса със пяната се плискат.
Вълнѝ подскачат, сякаш я сервират
във халби. И на мен ми се прииска
да топна длан във тази бяла пяна
и тихо да потъна в същността си,
да ме откриеш малка, разпиляна,
но пазеща сърцето ти с ума си,
да ме докоснеш леко по ръката,
да ме притиснеш в силното си тяло,
за миг да ми блокираш сетивата –
да знам, че в теб докрай съм се раздала...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados
