4 апр. 2020 г., 06:18

Знам 

  Поэзия » Любовная
852 3 9

Морето е пенливо като бира.

Два гларуса със пяната се плискат.
Вълнѝ подскачат, сякаш я сервират
във халби. И на мен ми се прииска 

 

да топна длан във тази бяла пяна
и тихо да потъна в същността си,
да ме откриеш малка, разпиляна, 
но пазеща сърцето ти с ума си, 

 

да ме докоснеш леко по ръката,
да ме притиснеш в силното си тяло,
за миг да ми блокираш сетивата –
да знам, че в теб докрай съм се раздала... 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??