Знам, че те побърквам

и целия ти свят обърквам.

Знам, че понякога те наранявам

и след себе си следи оставям.

Знам, че не е лесно с мен да спориш

и в ума ми филма да обориш.

По природа съм си луда

и понякога те вкарвам в чудо.

Знам, че понякога не ме разбираш

и в душата ми опитваш да се взираш.

Знам, че съм пожар от чувства

и на емоции пъстра.

Но лудостта ми крие се в това,

че обичам те след безкрайността.

Знам, че с мен е трудно

и никак не е чудно, че понякога

се палиш и се чудиш

какво ли да ме правиш...