Знам, че те побърквам
и целия ти свят обърквам.
Знам, че понякога те наранявам
и след себе си следи оставям.
Знам, че не е лесно с мен да спориш
и в ума ми филма да обориш.
По природа съм си луда
и понякога те вкарвам в чудо.
Знам, че понякога не ме разбираш
и в душата ми опитваш да се взираш.
Знам, че съм пожар от чувства
и на емоции пъстра.
Но лудостта ми крие се в това,
че обичам те след безкрайността.
Знам, че с мен е трудно
и никак не е чудно, че понякога
се палиш и се чудиш
какво ли да ме правиш...
© Деница Гогова Всички права запазени