17 ago 2014, 20:11

Знам, Мамо 

  Poesía » Otra
1085 2 14

Знам, че вечер, когато заспивам,

идваш с мислите свои при мен.

Като малко дете ме завиваш,

после бдиш чак до другия ден.

 

Знам, когато дървета разлистят,

или друми потънат във сняг –

твойто рамо за мен ще е пристан 

и перон на житейския влак.

 

Знам, че с всяка от моите болки

в теб умира частица живот.

Но за мене от всички отломки

ще издигнеш над блатото брод.

 

Във сърцето ти, Мамо, голямо

любовта най-изконна тупти.

Знам отплата за нея че няма;

знам, обичам те, Мамо, прости…

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??