17 авг. 2014 г., 20:11

Знам, Мамо 

  Поэзия » Другая
1111 2 14

Знам, че вечер, когато заспивам,

идваш с мислите свои при мен.

Като малко дете ме завиваш,

после бдиш чак до другия ден.

 

Знам, когато дървета разлистят,

или друми потънат във сняг –

твойто рамо за мен ще е пристан 

и перон на житейския влак.

 

Знам, че с всяка от моите болки

в теб умира частица живот.

Но за мене от всички отломки

ще издигнеш над блатото брод.

 

Във сърцето ти, Мамо, голямо

любовта най-изконна тупти.

Знам отплата за нея че няма;

знам, обичам те, Мамо, прости…

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??