17.08.2014 г., 20:11 ч.

Знам, Мамо 

  Поезия » Друга
1086 2 14

Знам, че вечер, когато заспивам,

идваш с мислите свои при мен.

Като малко дете ме завиваш,

после бдиш чак до другия ден.

 

Знам, когато дървета разлистят,

или друми потънат във сняг –

твойто рамо за мен ще е пристан 

и перон на житейския влак.

 

Знам, че с всяка от моите болки

в теб умира частица живот.

Но за мене от всички отломки

ще издигнеш над блатото брод.

 

Във сърцето ти, Мамо, голямо

любовта най-изконна тупти.

Знам отплата за нея че няма;

знам, обичам те, Мамо, прости…

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??