9 nov 2022, 9:40  

Знам, ще дойдеш

709 0 0

Виелици се гонят из всички улични ъгли

и шепнат думите ти,

така достига гласът ясен до моите уши...

Мъглите спускат своите воали над града... 

Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама.

 

Усмивката ти нежна вятърът донася и снежнобяла мисълта за 

теб в друго измерение тялото изтръпнало пренася.

Сякаш като перли от дълбините на океана снежинки падат.

Въпреки студа, хипнотизиращ копнеж поддържа парещ пламък.

 

В заледени локви отекват стъпките на минувачи в среднощни доби.

Но не забравяй - под тях изникнали са вече корените на ароматни рози.

Само веднъж леда сковаващ в себе си да размразиш, 

на непознатото не ще да устоиш.

 

Зимата е пленяваща със своето бяло и кристално наметало.

Представям си как сме се скрили под сребристо одеало. 

Знам, ще дойдеш рано или късно 

пак в дървената къща,

а щом това се случва моментално зимата в свежа пролет се превръща!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Veronika Mihova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...