Виелици се гонят из всички улични ъгли
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама.
Усмивката ти нежна вятърът донася и снежнобяла мисълта за
теб в друго измерение тялото изтръпнало пренася.
Сякаш като перли от дълбините на океана снежинки падат.
Въпреки студа, хипнотизиращ копнеж поддържа парещ пламък.
В заледени локви отекват стъпките на минувачи в среднощни доби.
Но не забравяй - под тях изникнали са вече корените на ароматни рози.
Само веднъж леда сковаващ в себе си да размразиш, ...