Виелици се гонят из всички улични ъгли

и шепнат думите ти,

така достига гласът ясен до моите уши...

Мъглите спускат своите воали над града... 

Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама.

Усмивката ти нежна вятърът донася и снежнобяла мисълта за 

теб в друго измерение тялото изтръпнало пренася.

Сякаш като перли от дълбините на океана снежинки падат.

Въпреки студа, хипнотизиращ копнеж поддържа парещ пламък.

В заледени локви отекват стъпките на минувачи в среднощни доби.

Но не забравяй - под тях изникнали са вече корените на ароматни рози.

Само веднъж леда сковаващ в себе си да размразиш, 

на непознатото не ще да устоиш.

Зимата е пленяваща със своето бяло и кристално наметало.

Представям си как сме се скрили под сребристо одеало. 

Знам, ще дойдеш рано или късно 

пак в дървената къща,

а щом това се случва моментално зимата в свежа пролет се превръща!