Знаменосецо

19 feb 2011, 23:25

Poesía » Otra

688 0 5

Повлякъл страшните вериги
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.

Скитник прашен, непознат,
бродеше из робската земя.
Мълвяха - Левски се зовял.
И будел мирната рая!

Рожба бе на бурно време,
и сам в сърцето - ураган!
И тъй и не склони глава
под грозния тирански ятаган!

Надеждата последна гасне.
Но други нямаше. Бе сам.
Удавен от мъгли, тъмнее
път печален, пуст и ням.

Апостоле, животът ти, уви,
като волна птица отлетя.
Разпятието бесило стана
за теб, о, знаменосецо

на българската свобода!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Eia (Росица Танчева)

2011-03-05T20:49:05+02:00

Поздравления за стихотворението, Александър!
Wali (Виолета Томова)

2011-02-22T17:49:20+02:00

Щастлива съм, че истински те вдъхновява.Wali/Виолета Томова/
ekstasis (Михаил Цветански)

2011-02-20T22:27:34+02:00

Силно патетично послание до всички нас!
Поздравления!!!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2011-02-20T12:27:56+02:00

Поклон!
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2011-02-19T23:55:01+02:00

Левски се е борил за "Чиста и свята Република" Република има, а колко е свята знаем всички, но не се питаме, кои сме ние, какво сме свършили, накъде отиваме и къде ще стигнем така както сме я подкарали.
Лраво за стиха!