Повлякъл страшните вериги
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.
Скитник прашен, непознат,
бродеше из робската земя.
Мълвяха - Левски се зовял.
И будел мирната рая!
Рожба бе на бурно време,
и сам в сърцето - ураган!
И тъй и не склони глава
под грозния тирански ятаган! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse