BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
19.02.2011 г., 23:25 ч.

Знаменосецо 

  Поезия » Друга
689 0 5

Повлякъл страшните вериги
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.

Скитник прашен, непознат,
бродеше из робската земя.
Мълвяха - Левски се зовял.
И будел мирната рая!

Рожба бе на бурно време,
и сам в сърцето - ураган!
И тъй и не склони глава
под грозния тирански ятаган!

Надеждата последна гасне.
Но други нямаше. Бе сам.
Удавен от мъгли, тъмнее
път печален, пуст и ням.

Апостоле, животът ти, уви,
като волна птица отлетя.
Разпятието бесило стана
за теб, о, знаменосецо

на българската свобода!

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??