19.02.2011 г., 23:25 ч.

Знаменосецо 

  Поезия » Друга
5.0 (6)
745 0 5
Повлякъл страшните вериги
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.
Скитник прашен, непознат,
бродеше из робската земя.
Мълвяха - Левски се зовял.
И будел мирната рая!
Рожба бе на бурно време,
и сам в сърцето - ураган!
И тъй и не склони глава
под грозния тирански ятаган! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Предложения
  • Не се срамувай да заплачеш когато виждаш чуждата тъга, понякога сме в сенките на здрача, но вярата н...
  • От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...
  • Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...

Още произведения »