Знаменосецо
Повлякъл страшните вериги
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.
Скитник прашен, непознат,
бродеше из робската земя.
Мълвяха - Левски се зовял.
И будел мирната рая!
Рожба бе на бурно време,
и сам в сърцето - ураган!
И тъй и не склони глава
под грозния тирански ятаган!
Надеждата последна гасне.
Но други нямаше. Бе сам.
Удавен от мъгли, тъмнее
път печален, пуст и ням.
Апостоле, животът ти, уви,
като волна птица отлетя.
Разпятието бесило стана
за теб, о, знаменосецо
на българската свобода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
