19.02.2011 г., 23:25

Знаменосецо

841 0 5

Повлякъл страшните вериги
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.

Скитник прашен, непознат,
бродеше из робската земя.
Мълвяха - Левски се зовял.
И будел мирната рая!

Рожба бе на бурно време,
и сам в сърцето - ураган!
И тъй и не склони глава
под грозния тирански ятаган!

Надеждата последна гасне.
Но други нямаше. Бе сам.
Удавен от мъгли, тъмнее
път печален, пуст и ням.

Апостоле, животът ти, уви,
като волна птица отлетя.
Разпятието бесило стана
за теб, о, знаменосецо

на българската свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...