Знаменосецо
Повлякъл страшните вериги
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.
Скитник прашен, непознат,
бродеше из робската земя.
Мълвяха - Левски се зовял.
И будел мирната рая!
Рожба бе на бурно време,
и сам в сърцето - ураган!
И тъй и не склони глава
под грозния тирански ятаган!
Надеждата последна гасне.
Но други нямаше. Бе сам.
Удавен от мъгли, тъмнее
път печален, пуст и ням.
Апостоле, животът ти, уви,
като волна птица отлетя.
Разпятието бесило стана
за теб, о, знаменосецо
на българската свобода!
© Александър All rights reserved.
