18 nov 2007, 19:38

Знание 

  Poesía » Otra
674 0 3
 

Вълшебството не може да се нарисува,

не затваряш невидими очи.

Невежеството на мисъл се преструва

и изгубили сме чувствата почти.

 

Всичко днес е нищо за човека,

други ценности градим,

уж вървиме по една пътека,

а на кръстопът заставаме. Стоим!

 

Крачката напред е нещо старо,

изровено от прашния архив.

Поглеждаме се днес във огледало,

но образа е твърде сив.

 

Облаците спускат тежката си сянка

до ивицата на света облечен,

свързваща земята и небето в рамка,

някога преди в едно, но толкова далече.

 

Толкова далеч, че спомена го няма,

не запомнил време, от облика страни.

Но безкрая днес е просто зрителна измама

и блъскаме се в собствените си стени.

© Ралица Желева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??