18 nov 2007, 19:38

Знание

  Poesía » Otra
1.1K 0 3
 

Вълшебството не може да се нарисува,

не затваряш невидими очи.

Невежеството на мисъл се преструва

и изгубили сме чувствата почти.

 

Всичко днес е нищо за човека,

други ценности градим,

уж вървиме по една пътека,

а на кръстопът заставаме. Стоим!

 

Крачката напред е нещо старо,

изровено от прашния архив.

Поглеждаме се днес във огледало,

но образа е твърде сив.

 

Облаците спускат тежката си сянка

до ивицата на света облечен,

свързваща земята и небето в рамка,

някога преди в едно, но толкова далече.

 

Толкова далеч, че спомена го няма,

не запомнил време, от облика страни.

Но безкрая днес е просто зрителна измама

и блъскаме се в собствените си стени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Желева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...