Знание
Вълшебството не може да се нарисува,
не затваряш невидими очи.
Невежеството на мисъл се преструва
и изгубили сме чувствата почти.
Всичко днес е нищо за човека,
други ценности градим,
уж вървиме по една пътека,
а на кръстопът заставаме. Стоим!
Крачката напред е нещо старо,
изровено от прашния архив.
Поглеждаме се днес във огледало,
но образа е твърде сив.
Облаците спускат тежката си сянка
до ивицата на света облечен,
свързваща земята и небето в рамка,
някога преди в едно, но толкова далече.
Толкова далеч, че спомена го няма,
не запомнил време, от облика страни.
Но безкрая днес е просто зрителна измама
и блъскаме се в собствените си стени.
© Ралица Желева All rights reserved.
