Знание

18 нояб. 2007 г., 19:38

Поэзия » Другая

664 0 3

Вълшебството не може да се нарисува,

не затваряш невидими очи.

Невежеството на мисъл се преструва

и изгубили сме чувствата почти.

Всичко днес е нищо за човека,

други ценности градим,

уж вървиме по една пътека,

а на кръстопът заставаме. Стоим!

Крачката напред е нещо старо,

изровено от прашния архив.

Поглеждаме се днес във огледало,

но образа е твърде сив.

Облаците спускат тежката си сянка

до ивицата на света облечен,

свързваща земята и небето в рамка,

някога преди в едно, но толкова далече.

Толкова далеч, че спомена го няма,

не запомнил време, от облика страни.

Но безкрая днес е просто зрителна измама

и блъскаме се в собствените си стени.