P.Halliwell (Красимир Иванов) P.Halliwell (Красимир Иванов)
85
22 jul 2008, 6:45

Зная

  Poesía » Otra
628 0 2

Зная

 

Борих се с двете длани, не зная!

Да прегърна себе си, под земя

от черна кал... и пак не зная!

Молих се сляпо и сляп останах

за света, да стене моят глас в

тъмна нощ, заглъхна... от

незнание и в неведение останах.

Тичах незнайно накъде, да чуя

ехото от стъпките на идващата

буря, а вълна от гняв пред мен

застана... не зная!

Дали наказан за добротата в мен

или отново повален, не зная!

И в слабост, сила в себе си намерих,

да отроня и последната сълза,

когато слънцето залезе... зная!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0