22 jul 2008, 6:45

Зная

  Poesía » Otra
630 0 2

Зная

 

Борих се с двете длани, не зная!

Да прегърна себе си, под земя

от черна кал... и пак не зная!

Молих се сляпо и сляп останах

за света, да стене моят глас в

тъмна нощ, заглъхна... от

незнание и в неведение останах.

Тичах незнайно накъде, да чуя

ехото от стъпките на идващата

буря, а вълна от гняв пред мен

застана... не зная!

Дали наказан за добротата в мен

или отново повален, не зная!

И в слабост, сила в себе си намерих,

да отроня и последната сълза,

когато слънцето залезе... зная!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...