Зная
Зная
Борих се с двете длани, не зная!
Да прегърна себе си, под земя
от черна кал... и пак не зная!
Молих се сляпо и сляп останах
за света, да стене моят глас в
тъмна нощ, заглъхна... от
незнание и в неведение останах.
Тичах незнайно накъде, да чуя
ехото от стъпките на идващата
буря, а вълна от гняв пред мен
застана... не зная!
Дали наказан за добротата в мен
или отново повален, не зная!
И в слабост, сила в себе си намерих,
да отроня и последната сълза,
когато слънцето залезе... зная!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Иванов Всички права запазени
