P.Halliwell (Красимир Иванов) P.Halliwell (Красимир Иванов)
85
Jul 22, 2008, 6:45 AM

Зная

  Poetry » Other
626 0 2

Зная

 

Борих се с двете длани, не зная!

Да прегърна себе си, под земя

от черна кал... и пак не зная!

Молих се сляпо и сляп останах

за света, да стене моят глас в

тъмна нощ, заглъхна... от

незнание и в неведение останах.

Тичах незнайно накъде, да чуя

ехото от стъпките на идващата

буря, а вълна от гняв пред мен

застана... не зная!

Дали наказан за добротата в мен

или отново повален, не зная!

И в слабост, сила в себе си намерих,

да отроня и последната сълза,

когато слънцето залезе... зная!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0