22 may 2012, 20:30

Зная 

  Poesía » De amor
871 1 3

Зная накъде

те е вятър повеял...

Та нали наскоро едва

се ти завърна от там...

Бързо забравила си 

как падат звездите,

 как бързо догарят

и оставят те сам.

 

Но ти не бой се

и лети нависоко,

граби от живота

тъй, както от мен,

без корист, без страх,

дори без посока...

надалече избягай...

от сивия ден.

 

А аз ще те чакам... знаеш,

там, сред безкрая,

с криле, уморени

от дългия път,

да пристъпиш плахо пак

в бялата стая,

при целувката, 

с която спира и започва светът.

© Златко Безов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??