May 22, 2012, 8:30 PM

Зная

  Poetry » Love
1.3K 1 3

Зная накъде

те е вятър повеял...

Та нали наскоро едва

се ти завърна от там...

Бързо забравила си 

как падат звездите,

 как бързо догарят

и оставят те сам.

 

Но ти не бой се

и лети нависоко,

граби от живота

тъй, както от мен,

без корист, без страх,

дори без посока...

надалече избягай...

от сивия ден.

 

А аз ще те чакам... знаеш,

там, сред безкрая,

с криле, уморени

от дългия път,

да пристъпиш плахо пак

в бялата стая,

при целувката, 

с която спира и започва светът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Безов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...