Зная
Зная накъде
те е вятър повеял...
Та нали наскоро едва
се ти завърна от там...
Бързо забравила си
как падат звездите,
как бързо догарят
и оставят те сам.
Но ти не бой се
и лети нависоко,
граби от живота
тъй, както от мен,
без корист, без страх,
дори без посока...
надалече избягай...
от сивия ден.
А аз ще те чакам... знаеш,
там, сред безкрая,
с криле, уморени
от дългия път,
да пристъпиш плахо пак
в бялата стая,
при целувката,
с която спира и започва светът.
© Златко Безов All rights reserved.
