valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
20 jun 2008, 7:20

Зограф 

  Poesía » Otra
484 0 15
Вземи боите, Майсторе. Рисувай.
Ръката ти е Божията мисъл.
Нанесените цветове танцуват
и дават на картините ти смисъл.

Вдъхни живот на голите дувари.
В храма твойто дело е велико.
Изкуството не може да измаря,
дори напротив, до сърцето стига.

Пласт след пласт боите ти превръщат
в магия твоите неземни чувства.
Очите зажаднели ги поглъщат,
душите се пречистват със изкуство...

Но някой ще попита ли какво е
на Майстора сърцето разтуптяло?
Дали във него истински покой е
или в тъга потънало е цяло?

Рисувай, Майсторе. Недей да спираш.
Полагай свойте чувства по стените.
Макар от тях тъгата да прозира,
те векове за живите ще светят.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??