Зограф
Вземи боите, Майсторе. Рисувай.
Ръката ти е Божията мисъл.
Нанесените цветове танцуват
и дават на картините ти смисъл.
Вдъхни живот на голите дувари.
В храма твойто дело е велико.
Изкуството не може да измаря,
дори напротив, до сърцето стига.
Пласт след пласт боите ти превръщат
в магия твоите неземни чувства.
Очите зажаднели ги поглъщат,
душите се пречистват със изкуство...
Но някой ще попита ли какво е
на Майстора сърцето разтуптяло?
Дали във него истински покой е
или в тъга потънало е цяло?
Рисувай, Майсторе. Недей да спираш.
Полагай свойте чувства по стените.
Макар от тях тъгата да прозира,
те векове за живите ще светят.
Ръката ти е Божията мисъл.
Нанесените цветове танцуват
и дават на картините ти смисъл.
Вдъхни живот на голите дувари.
В храма твойто дело е велико.
Изкуството не може да измаря,
дори напротив, до сърцето стига.
Пласт след пласт боите ти превръщат
в магия твоите неземни чувства.
Очите зажаднели ги поглъщат,
душите се пречистват със изкуство...
Но някой ще попита ли какво е
на Майстора сърцето разтуптяло?
Дали във него истински покой е
или в тъга потънало е цяло?
Рисувай, Майсторе. Недей да спираш.
Полагай свойте чувства по стените.
Макар от тях тъгата да прозира,
те векове за живите ще светят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
