valiordanov (Валентин Йорданов)
1796 1467
20.06.2008 г., 7:20 ч.

Зограф 

  Поезия » Друга
481 0 15
Вземи боите, Майсторе. Рисувай.
Ръката ти е Божията мисъл.
Нанесените цветове танцуват
и дават на картините ти смисъл.

Вдъхни живот на голите дувари.
В храма твойто дело е велико.
Изкуството не може да измаря,
дори напротив, до сърцето стига.

Пласт след пласт боите ти превръщат
в магия твоите неземни чувства.
Очите зажаднели ги поглъщат,
душите се пречистват със изкуство...

Но някой ще попита ли какво е
на Майстора сърцето разтуптяло?
Дали във него истински покой е
или в тъга потънало е цяло?

Рисувай, Майсторе. Недей да спираш.
Полагай свойте чувства по стените.
Макар от тях тъгата да прозира,
те векове за живите ще светят.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??