15 ene 2007, 23:05

Зора и Залез

  Poesía
1.3K 0 6
"Мразя те!", "Обичам те!" -
един безкраен кръговрат.
Ти искаш нея, аз пък тебе
и все за нещо някой го е яд.

Защото ние с тебе сме различни,
планети реещи се в Вечността
и всеки има своя орбита, 
и всеки следва своята съдба.

Но виждам аз, съдбата е коварна,
тя следва свои правила 
и срещна мен и теб - Зора и Залез,
но няма тука място Любовта!

За нас Нощта е като граница,
а мрака ни е митничар,
когато аз с деня родя се,
ти с вечерта отдавна си заспал.

И няма място във сърцето ти
за лъч едничък, капка светлина...
нима, кажи ми, може да обича
тъмнеещ Залез - жарката Зора?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е яко Неви и всичко е възможно
  • Етчи,страхотна преработка, но на всички вас искам да кажа, че понякога
    любовта найстина е такава.
  • Искрената любов няма граници!!!
  • Всичко може, Неви!!! Поздрави за прекрасния стих!!!
  • Хубав стих Неви.
    Може, всичко е възможно.
    Ако позволиш ще завърша
    с последният куплет от "Чудо":
    Търсене, бяг във времето,
    а всеки носи светлината.
    Намиране и ето … чудото,
    целуна Слънцето Луната.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....