15 янв. 2007 г., 23:05

Зора и Залез

1.3K 0 6
"Мразя те!", "Обичам те!" -
един безкраен кръговрат.
Ти искаш нея, аз пък тебе
и все за нещо някой го е яд.

Защото ние с тебе сме различни,
планети реещи се в Вечността
и всеки има своя орбита, 
и всеки следва своята съдба.

Но виждам аз, съдбата е коварна,
тя следва свои правила 
и срещна мен и теб - Зора и Залез,
но няма тука място Любовта!

За нас Нощта е като граница,
а мрака ни е митничар,
когато аз с деня родя се,
ти с вечерта отдавна си заспал.

И няма място във сърцето ти
за лъч едничък, капка светлина...
нима, кажи ми, може да обича
тъмнеещ Залез - жарката Зора?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е яко Неви и всичко е възможно
  • Етчи,страхотна преработка, но на всички вас искам да кажа, че понякога
    любовта найстина е такава.
  • Искрената любов няма граници!!!
  • Всичко може, Неви!!! Поздрави за прекрасния стих!!!
  • Хубав стих Неви.
    Може, всичко е възможно.
    Ако позволиш ще завърша
    с последният куплет от "Чудо":
    Търсене, бяг във времето,
    а всеки носи светлината.
    Намиране и ето … чудото,
    целуна Слънцето Луната.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...