15.01.2007 г., 23:05

Зора и Залез

1.3K 0 6
"Мразя те!", "Обичам те!" -
един безкраен кръговрат.
Ти искаш нея, аз пък тебе
и все за нещо някой го е яд.

Защото ние с тебе сме различни,
планети реещи се в Вечността
и всеки има своя орбита, 
и всеки следва своята съдба.

Но виждам аз, съдбата е коварна,
тя следва свои правила 
и срещна мен и теб - Зора и Залез,
но няма тука място Любовта!

За нас Нощта е като граница,
а мрака ни е митничар,
когато аз с деня родя се,
ти с вечерта отдавна си заспал.

И няма място във сърцето ти
за лъч едничък, капка светлина...
нима, кажи ми, може да обича
тъмнеещ Залез - жарката Зора?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е яко Неви и всичко е възможно
  • Етчи,страхотна преработка, но на всички вас искам да кажа, че понякога
    любовта найстина е такава.
  • Искрената любов няма граници!!!
  • Всичко може, Неви!!! Поздрави за прекрасния стих!!!
  • Хубав стих Неви.
    Може, всичко е възможно.
    Ако позволиш ще завърша
    с последният куплет от "Чудо":
    Търсене, бяг във времето,
    а всеки носи светлината.
    Намиране и ето … чудото,
    целуна Слънцето Луната.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...