Зора разпуква

Poesía » Del paisaje, Filosófica

1.4K 0 2

За влюбените – време за раздяла,

за труженика – само нов работен ден.

Зората е вълнуващо красива –

пошушва моят поетичен ген.

Ний гледаме с очите,

но виждаме с нашите сърца –

затуй за всеки е различна

разпукващата се зора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ДЕА (Димитър Антонов)

Благодая Росилина за поздравленият отправни към "Зора разпуква".
Всеки корабокрушенец, би пожелал вълните на поезията да го изхвърлят на един бряг с теб...

2019-10-24T10:12:47+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Интересен стих! Възпяваме зората, а за колко хора това е просто тегобата към още един непосилен ден, поредна доза агония, болка за изтърпяване, търсене на подслон, топлина, късче мизерия...Замислих се за всички несретници,болни, умиращи за които зората е само дума, явление, част от зациклянето. Поздравления!

2019-10-23T15:51:28+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0