Зора разпуква

22 oct 2019, 12:35

Poesía » Del paisaje, Filosófica

998 0 2

За влюбените – време за раздяла,

за труженика – само нов работен ден.

Зората е вълнуващо красива –

пошушва моят поетичен ген.

Ний гледаме с очите,

но виждаме с нашите сърца –

затуй за всеки е различна

разпукващата се зора.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ДЕА (Димитър Антонов)

2019-10-24T10:12:47+03:00

Благодая Росилина за поздравленият отправни към "Зора разпуква".
Всеки корабокрушенец, би пожелал вълните на поезията да го изхвърлят на един бряг с теб...
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-10-23T15:51:28+03:00

Интересен стих! Възпяваме зората, а за колко хора това е просто тегобата към още един непосилен ден, поредна доза агония, болка за изтърпяване, търсене на подслон, топлина, късче мизерия...Замислих се за всички несретници,болни, умиращи за които зората е само дума, явление, част от зациклянето. Поздравления!