Зора разпуква

Поезия » Пейзажна, Философска

1.4K 0 2

За влюбените – време за раздяла,

за труженика – само нов работен ден.

Зората е вълнуващо красива –

пошушва моят поетичен ген.

Ний гледаме с очите,

но виждаме с нашите сърца –

затуй за всеки е различна

разпукващата се зора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ДЕА (Димитър Антонов)

Благодая Росилина за поздравленият отправни към "Зора разпуква".
Всеки корабокрушенец, би пожелал вълните на поезията да го изхвърлят на един бряг с теб...

2019-10-24T10:12:47+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Интересен стих! Възпяваме зората, а за колко хора това е просто тегобата към още един непосилен ден, поредна доза агония, болка за изтърпяване, търсене на подслон, топлина, късче мизерия...Замислих се за всички несретници,болни, умиращи за които зората е само дума, явление, част от зациклянето. Поздравления!

2019-10-23T15:51:28+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0