22.10.2019 г., 12:35 ч.
Зора разпуква
За влюбените – време за раздяла,
за труженика – само нов работен ден.
Зората е вълнуващо красива –
пошушва моят поетичен ген.
Ний гледаме с очите,
но виждаме с нашите сърца –
затуй за всеки е различна
разпукващата се зора.
© Димитър Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Интересен стих! Възпяваме зората, а за колко хора това е просто тегобата към още един непосилен ден, поредна доза агония, болка за изтърпяване, търсене на подслон, топлина, късче мизерия...Замислих се за всички несретници,болни, умиращи за които зората е само дума, явление, част от зациклянето. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Всеки корабокрушенец, би пожелал вълните на поезията да го изхвърлят на един бряг с теб...