Зора разпуква

Poetry » Landscape, Philosophical

1.4K 0 2

За влюбените – време за раздяла,

за труженика – само нов работен ден.

Зората е вълнуващо красива –

пошушва моят поетичен ген.

Ний гледаме с очите,

но виждаме с нашите сърца –

затуй за всеки е различна

разпукващата се зора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ДЕА (Димитър Антонов)

Благодая Росилина за поздравленият отправни към "Зора разпуква".
Всеки корабокрушенец, би пожелал вълните на поезията да го изхвърлят на един бряг с теб...

2019-10-24T10:12:47+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Интересен стих! Възпяваме зората, а за колко хора това е просто тегобата към още един непосилен ден, поредна доза агония, болка за изтърпяване, търсене на подслон, топлина, късче мизерия...Замислих се за всички несретници,болни, умиращи за които зората е само дума, явление, част от зациклянето. Поздравления!

2019-10-23T15:51:28+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0