22 окт. 2019 г., 12:35

Зора разпуква

1.4K 0 2

 

За влюбените – време за раздяла,

за труженика – само нов работен ден.

Зората е вълнуващо красива –

пошушва моят поетичен ген.

 

Ний гледаме с очите,

но виждаме с нашите сърца –

затуй за всеки е различна

разпукващата се зора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодая Росилина за поздравленият отправни към "Зора разпуква".
    Всеки корабокрушенец, би пожелал вълните на поезията да го изхвърлят на един бряг с теб...
  • Интересен стих! Възпяваме зората, а за колко хора това е просто тегобата към още един непосилен ден, поредна доза агония, болка за изтърпяване, търсене на подслон, топлина, късче мизерия...Замислих се за всички несретници,болни, умиращи за които зората е само дума, явление, част от зациклянето. Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...