3 dic 2008, 8:33

Зоват ме... 

  Poesía » Filosófica
1071 0 38

Зоват ме безпристрастните посоки,

забулени във тайнствени мъгли...

Поглеждам към небето звездооко -

луната пак замислено мълчи.

 

Крепи ме само вярата лъчиста,

изгряла като слънце в утринта.

И в мене като лотос се разлиства

във всичките посоки Любовта...

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??