Dec 3, 2008, 8:33 AM

Зоват ме... 

  Poetry » Phylosophy
1070 0 38

Зоват ме безпристрастните посоки,

забулени във тайнствени мъгли...

Поглеждам към небето звездооко -

луната пак замислено мълчи.

 

Крепи ме само вярата лъчиста,

изгряла като слънце в утринта.

И в мене като лотос се разлиства

във всичките посоки Любовта...

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??